Нещо от едно завършило момиче

БАМ! Това се чува, когато осъзнаеш, че на другия ден не си на училище. Естествено, това не го чуват всички, има го само в твоя мозък. Първоначално е радостта, че утре няма да станеш безбожно рано, за да се замъкнеш до градския транспорт  и  да се изтърсиш в училище. За пореден път си доказваш, че събирането на петък и числото 13 хич не е зле. После, след радостта, ако имате късмет като мен, осъзнаваш, че матурите са ти преди бала. И осъзнаваш, че е ПЕТЪК, а матурата ти е в СРЯДА, а ти май, май не се чувстваш много подготвен. Обаче вдигаш рамене: "Е, какво пък имаш пет дни, все ще се оправиш...". Събота и неделя минават като обичайно, понеже не правиш нищо по-различно - поне при мен беше така. И тогавааа....идва понеделник. И ти не си на училище. Защото си завършил. И, не, че ако отидеш в училище ще те върнат, просто вече не ти е там мястото. Аз поне се ужасих. Осъзнах, че 12 години от живота ми са минали в тази институция, наречена училище. Толкова много и в същото време толкова малко. Цяло десетилетие е минало там, че и малко повече. Поемам дъх  и ставам от леглото, чудейки се какво да правя. Понеделник като понеделник - татко ми е на работа, мама - също, батко ще дойде по някое време, всичко си върви обичайно, ама не съвсем. Защото не съм на училище. Идва вторник, ден по-близо до матурата и в главата ти зазвучава... "И да паднем и да бием, все ще се напиииееееем!". Тривиално, нали? Аз, която слушам рок и метъл, и рап,понякога и поп и неща от времето на нашите, понеже ми харесва (все пак припевът: "ALICE! ALICE! WHO, THE FUCK, IS ALICE!" е нещо, което много ме кефи..) аз, която се хваля, че слушам хубава музика....и в моята глава звучи ТОВА?! Да, звучи това, защото дълбоко в себе си, аз съм израснала и с това, защото нашите слушат всичко, а покрай тях и аз. А и все пак аз бях момичето, което на изпращането си припяваше първо на ум, а после и с някой приятели "Батальона се строява". И не, не съжалявам за това. Та да се върнем на вторник. В същия тоя ден, докато правя бърз преговор на всеки автор по Литература, си мисля, че малко ме е страх. Мен, Мен да ме е страх от матура. Не, няма начин. АбсЮрд! Завършвам Талев и решавам да си разчопкам страха. След няколко минутна дисекция на страха ми, осъзнавам, че ме плаши не матурата по Български, а тази по Философия. И не, не защото ме е страх, че няма да я взема...а, защото не желая да изложа учителя си по Философия с по-нисък резултат от този на предварителната. Както каза мама за мен е въпрос на чест. И беше точно така - да имам висока оценка по Философия е въпрос на чест. Не мога да се издъня. Не искам. Имам да оправдавам доверие. Нямам право на провал. Нито по БЕЛ, нито по Философия. Минават матурите, аз се успокоявам и идва балът. Балът. Всеки ти казва, че е преживяване един път. И е така. Аз не вярвах. Отидох с очакването да видя приятелите си облечени официално и се прибрах в 6:30 с ясното съзнание, че няма да забравя нищо от бала. Нищичко. Няма да забравя приятелките си в официални рокли, няма да забравя усмивките на някой учители и определено няма да забравя как изглеждат момчетата от класа ми в костюми. Чаках пет години и мога да кажа, че чакането си заслужаваше. Така че балът си заслужава да се иде на него, та дори и само да видиш момчетата от класа си с вратовръзка. Имайки предвид, че аз ги имам и като братя...бях горда с това как изглеждаха. Колкото и нелепо да звучи е точно така. Бях горда с целия си клас. Защото въпреки препирните, въпреки глупостите...те бяха и са си моя клас. С тях съм изкарала пет години, много смях, преписване и подсказване. И на другия ден...ако си като мен... Честито, ще учиш за изпити в университета. Е, за някой е почивка, аз обаче не съм от тези късметлии. Та да, сядаш и учиш, а аз имам и вътрешен изпит - теория и практика. Забава (сарказъм бутонът работи ли ми?! ). Та това е...цялата философия да завършиш училище. Плашещо, забавно, любопитно, Радваш се, кефиш се, страх те е. Ама и ти е любопитно. Какво ще стане после? Какво да правя сега? Какво ме очаква сега? Какво да уча? Какво искам да уча? Хех, на някой въпроси имам отговор. Други са ми тъмна Индия. Е, ще видим....

Hit the road now!

Elvira