Благодаря, батко (x2)

Това е за (не)елементарната магия да имаш по-големи братовчеди. Това е за твърдението, че да имаш по-голям братовчед не е същото като да имаш по-голям брат, което аз спокойно мога да опровергая. Това е за всички онези, които имат по-големи братовчеди, но не и по-големи братя и за тези, които имат и двете. На всички деца, които имат някой, които е по-голям от тях и не им е родител, а брат или братовчед....пожелавам Ви късмет и Ви казвам, че сте най-големите късметлии. Това е за моите братовчеди.
 Който е чел нещо, което съм писала или ме познава поне малко е наясно, че аз имам батковци, по-точно двама, с които съм непрестанно, защото аз не спирам да говоря за тях. Дефект, получен в следствие на това, че съм с тях от малка, че животът ми е минал с тях и че много от важните неща са свързани с тях. И двамата ми братовчеди са по-големи от мен и спокойно мога да кажа, че са ме научили на много неща от живота. Не мога да преброя пътите, в които са ме разкарвали да им наливам вода, да нося хляба от кутията, да ходя до мазето за компоти, да им оправям леглата и други подобни, защото съм най-малката. Но пък това е нищожно в сравнение с това, което са ми дали, защото са били до мен всеки път, когато съм падала с колелото (нищо, че повечето пъти те са били причината), с ролерите или с тротинетката, защото са се пускали зимата по снега с мен и са се надънвали в най-големите преспи, защото са ме дърпали с шейната, защото са ме вдигали на раменете си, за да достигна небето, защото са ми помагали да стана, защото са ми позволявали да бъда с тях дори когато съм ги дразнела постоянно. Ако трябва да изброя всичко през което съм минала с тях интернет пространството няма да ми стигне. Но пък мога да кажа за какво са по-големите братовчеди.
 ПО-ГОЛЕМИТЕ БАТКОВЦИ са там, за да те научат да караш колело без помощни колела, да те бутнат в най-дълбоката пряспа, да те съборят от надуваемия кит на морето, да паднат в локвата, докато те возят на колелото до чешма, до която баба изрично ти е забранила да ходиш, да те изкъпят с маркуча, от който тече ледена вода от кладенеца и това е само през лятото. Защото те са там и през другото време, за да те забравят три пъти в училищния двор, да ти се скарат, защото си ги изплашила, че плачеш на "Ласи", за да ти носят раницата от училище, за да те учат да играеш карти (така и не ме научиха на нещо по-сложно от 3,5,8), за да играят с теб "Монополи", за да те гушнат, когато ти се плаче, за да ти подарят неочаквани подаръци, за да набият  всеки, който е посмял да те разплаче или те е обидил.
ПО-ГОЛЕМИТЕ БАТКОВЦИ са там, за да има с кой да водиш безсмислени спорове, за да има кой да ръчкаш вечер и да му задаваш безсмислени въпроси, за да има с кой да се замерваш с плюшени играчки и с кой да правиш снежни човеци. Те са там в моментите, когато мислиш, че си напълно сам, там са, когато искаш да крещиш. Те те изнервят и на моменти ти идва до гуша от техните глупости, а в следващия момент се качват буквално на масата и започват да те разсмиват. И ти се смееш с глас, защото нито можеш да им се сърдиш дълго, нито можеш да сдържиш смеха си. Те са тези които те учат на значението на думите "аз като лъжа, ти мажи". Те могат да те прикриват по-добре, отколкото прикриват себе си. С тях може да стоите едни срещу други и да викате с пълно гърло (начин на водене на разговор), а в следващия момент да шептите, а секунда след това да се смеете като луди и баба да ви казва "Не се смейте с толкова широко отворени усти, че ви се виждат сливиците". С тях можете да преименувате сериалите на баба си ("Глистопад" и "Дързост и простота" са нещото, което винаги ми идва на ум). Те са там, за да има с кой да се смеете на индийските сериали и пак те са тези, които могат да направят "Списъкът на Шиндлер" малко по-забавен с циничните си, изпълнени с черен хумор коментари. Не ме разбирайте погрешно, обичам,  "Списъкът",  страхотен филм е, просто това беше начинът на батко да го гледам за първи път. Не че това ме спря да се разплача накрая.
Това поне са моите братовчеди. Благодаря им, че ме търпят вече 18 години. Благодаря им за прекрасните спомени, някой от които те дори не помнят. Благодаря, че са гледали таралежи с мен и че са ми угаждали на глупостите (ферма за червей не е много нормално нещо, нали?). Благодаря, за всички филми и филми на ужасите, по време на които преди им чупех костите на ръцете, които са изгледали с мен. Благодаря, че са ми гледали сеира и са се смяли с глас. Да, дори за това им благодаря.
Само за сведение: по-големите братовчеди и братя, общо взето всички по-големи от вас, които  са от мъжки пол и не са ви бащи (това е друга категория) са всичко останало, но не и въпрос на елементарна магия. 
P.S. Батко и батко, адски много ви обичам!

             Hit the road now!

Elvira