Онова "там", където се връщаме винаги

Защото всеки си има едно там, което му е мило и скъпо, където се връща, когато е изгубил себе си и когато е сам. Връщаме се там, когато сме самотни и ни е страх. Връщаме се там чрез спомен, влак или кола. Това е за онова "там", което толкова обичаме.

Там

Да се завърнеш там, където сякаш времето е спряло

Там, където звездите са по-ярки, 

небето е по-синьо, 

а кристалният въздух е изпълнен със спомени.

Там, където нощта носи спомен за игри и смях, а не за ужас и за страх.

Там, където китениците са събрали на последното лятно слънце топлината,

там, където ябълките са по-сладки, 

а дните по-горещи.

Там, където светулките помнят как си ги гонил,

там, където кучетата помнят аромата на щастието ти, 

там, където котките помнят ритъма на стъпките ти когато с тях си тичал.

Там, където лятото помни смеха ти, 

а зимата познава радостта ти, 

там, където спомените живеят

и се връщат към живот.

Там, където си себе си и никой не те съди.
Там, където си истински и никой не се смее.
Там, където се връщаш към онова загубено "себе си", което е отминало толкова отдавна и толкова ти липсва.
Да се завърнеш...там.

 Hit the road now!

Elvira