Благодаря, батко (x2)

Това е за (не)елементарната магия да имаш по-големи братовчеди. Това е за твърдението, че да имаш по-голям братовчед не е същото като да имаш по-голям брат, което аз спокойно мога да опровергая. Това е за всички онези, които имат по-големи братовчеди, но не и по-големи братя и за тези, които имат и двете. На всички деца, които имат някой, които е по-голям от тях и не им е родител, а брат или братовчед....пожелавам Ви късмет и Ви казвам, че сте най-големите късметлии. Това е за моите братовчеди.
 Който е чел нещо, което съм писала или ме познава поне малко е наясно, че аз имам батковци, по-точно двама, с които съм непрестанно, защото аз не спирам да говоря за тях. Дефект, получен в следствие на това, че съм с тях от малка, че животът ми е минал с тях и че много от важните неща са свързани с тях. И двамата ми братовчеди са по-големи от мен и спокойно мога да кажа, че са ме научили на много неща от живота. Не мога да преброя пътите, в които са ме разкарвали да им наливам вода, да нося хляба от кутията, да ходя до мазето за компоти, да им оправям леглата и други подобни, защото съм най-малката. Но пък това е нищожно в сравнение с това, което са ми дали, защото са били до мен всеки път, когато съм падала с колелото (нищо, че повечето пъти те са били причината), с ролерите или с тротинетката, защото са се пускали зимата по снега с мен и са се надънвали в най-големите преспи, защото са ме дърпали с шейната, защото са ме вдигали на раменете си, за да достигна небето, защото са ми помагали да стана, защото са ми позволявали да бъда с тях дори когато съм ги дразнела постоянно. Ако трябва да изброя всичко през което съм минала с тях интернет пространството няма да ми стигне. Но пък мога да кажа за какво са по-големите братовчеди.
 ПО-ГОЛЕМИТЕ БАТКОВЦИ са там, за да те научат да караш колело без помощни колела, да те бутнат в най-дълбоката пряспа, да те съборят от надуваемия кит на морето, да паднат в локвата, докато те возят на колелото до чешма, до която баба изрично ти е забранила да ходиш, да те изкъпят с маркуча, от който тече ледена вода от кладенеца и това е само през лятото. Защото те са там и през другото време, за да те забравят три пъти в училищния двор, да ти се скарат, защото си ги изплашила, че плачеш на "Ласи", за да ти носят раницата от училище, за да те учат да играеш карти (така и не ме научиха на нещо по-сложно от 3,5,8), за да играят с теб "Монополи", за да те гушнат, когато ти се плаче, за да ти подарят неочаквани подаръци, за да набият  всеки, който е посмял да те разплаче или те е обидил.
ПО-ГОЛЕМИТЕ БАТКОВЦИ са там, за да има с кой да водиш безсмислени спорове, за да има кой да ръчкаш вечер и да му задаваш безсмислени въпроси, за да има с кой да се замерваш с плюшени играчки и с кой да правиш снежни човеци. Те са там в моментите, когато мислиш, че си напълно сам, там са, когато искаш да крещиш. Те те изнервят и на моменти ти идва до гуша от техните глупости, а в следващия момент се качват буквално на масата и започват да те разсмиват. И ти се смееш с глас, защото нито можеш да им се сърдиш дълго, нито можеш да сдържиш смеха си. Те са тези които те учат на значението на думите "аз като лъжа, ти мажи". Те могат да те прикриват по-добре, отколкото прикриват себе си. С тях може да стоите едни срещу други и да викате с пълно гърло (начин на водене на разговор), а в следващия момент да шептите, а секунда след това да се смеете като луди и баба да ви казва "Не се смейте с толкова широко отворени усти, че ви се виждат сливиците". С тях можете да преименувате сериалите на баба си ("Глистопад" и "Дързост и простота" са нещото, което винаги ми идва на ум). Те са там, за да има с кой да се смеете на индийските сериали и пак те са тези, които могат да направят "Списъкът на Шиндлер" малко по-забавен с циничните си, изпълнени с черен хумор коментари. Не ме разбирайте погрешно, обичам,  "Списъкът",  страхотен филм е, просто това беше начинът на батко да го гледам за първи път. Не че това ме спря да се разплача накрая.
Това поне са моите братовчеди. Благодаря им, че ме търпят вече 18 години. Благодаря им за прекрасните спомени, някой от които те дори не помнят. Благодаря, че са гледали таралежи с мен и че са ми угаждали на глупостите (ферма за червей не е много нормално нещо, нали?). Благодаря, за всички филми и филми на ужасите, по време на които преди им чупех костите на ръцете, които са изгледали с мен. Благодаря, че са ми гледали сеира и са се смяли с глас. Да, дори за това им благодаря.
Само за сведение: по-големите братовчеди и братя, общо взето всички по-големи от вас, които  са от мъжки пол и не са ви бащи (това е друга категория) са всичко останало, но не и въпрос на елементарна магия. 
P.S. Батко и батко, адски много ви обичам!

             Hit the road now!

Elvira

Филмите, (с) които...

В живота на човек има филми и филми. Такива, които искаш да гледаш пак и пак, които ти дават някакъв ценен урок или те вдъхновяват да направиш нещо, такива, които те карат да вярваш в себе си и такива, които...да си признаем честно, не желаем да гледаме повече през живота си. Аз съм човек, който обича...грешка, обожава да гледа филми. Гледам всякакви: комедии, драми, любовни, хубави, ужаси, пълни бози и боламачи.....общо взето, всичко що го дават по телевизията или киното и всичко, което мога да изтегля. О, гледам и сериали, гледам и филми направени по книги (то в последно време май основно това има...)...Така че, от нямане какво да правя и понеже не ми се чете "Железният светилник" (съжалявам, мамо, интересен е и знам, че ще имам матури, обаче....) реших, че ми се прави списък на филмите, (с) които..... 

Съм израснала...
Ако трябва да съм честна списъкът, с филми - анимации и игрални, с които съм израснала е бая дълъг. Но пък тези, които са ми направили впечатление и ги гледам с удоволствие и днес също не са никак малко. Така че започвам от тези, които винаги са били с мен.

№1.Цар Лъв - един от първите ми спомени за филм, който ме е разплакал. Гледах го на видеокасета тогава и беше уникално.Да, когато бях малка (понеже сега съм тооолкова голяма) все още имаше касети. Аз съм от поколението, което помни удоволствието да си пусне касетата вкъщи. Нещо в историята винаги ми е било много близко и мило. Помня, че понеже винаги плачех докато гледам филма, нашите ми бяха купили малка плюшена играчка Симба. Още е в някой шкаф... Няма човек, който да не е плакал, докато го е гледал - сигурна съм. Ако някой каже, че не е или лъже или нещо не му е наред. Навярно от там идва и обичта ми към лъвовете.

№2.Индиана Джоунс и Междузвездни войни - ако трябва да съм честна това са първите филми, заради които съм обикнала филмите. И ако съм обикнала анимациите заради "Цар лъв", то виновниците да обичам игралните филми са тези. На второ място са, но за мен всъщност са на първо. Не мога да реша кой от филмите харесвам повече и затова са на едно. Напълно различни жанрове, но Господи, Харисън Форд прави УНИКАЛНА роля и в двата. Е, не само той - Марк Хамилтън (Люк), Кари Фишър (Лея), Били Уилямс (Ландо Калрисиан) заедно с Форд дават живот и уникално чувство за хумор на оригиналните три серии на "Междузвездни войни". За вторите три, които дефакто са предисторията....хехееехеее, няма как да не хлътнеш по Хайден Кристенсен (Анакин) ако си момиче или по Натали Портман (Падме) ако си момче, но като оставим настрана факта, че през целите три филма мога да дрънкам колко са хубави, те пресъздават (поне за мен) една от най-красивите любовни истории. Ако случайно някой си мисли, че няма "любов по-силна и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета", нека изгледа първите три части и да ми го каже пак. И последен, но не на последно място Оби-Уан Кеноби - играят го двама страхотни актьори - в IV, V и VI  част го играе Алекс Гинес, който по един страхотен начин пресъздава възрастния Оби-Уан, а Юън Макгрегър.....е незаменим и изцяло запомнящ се. Малко ми е трудно и странно да говоря за новия филм. Не че не го харесвам, напротив много добре е направен. Ако трябва да съм честна имах далеч по-ниски очаквания, защото е продукция на "Дисни". Може би нещото, което ме накара да се намръщя малко е, че убиват Хан Соло. Много го обичам като герой с неговите остоумия и арогантност. Донякъде, колкото и превъзнесено да звучи, Соло винаги ми е бил пример за държание. Но това си е лично мое мнение, а както знаем то е много субективно.
 И тъй като изписах това за "Междузвездни войни" съм длъжна са кажа и нещо за Инди. Четири страхотни филма, първият от които се появява на екран през далечната 1981г. с името "Индиана Джоунс и Похитителите на Изчезналият кивот". Режисьор е Стивън Спилбърг, продуценти са Джордж Лукас, който всъщност режисира и "Междузвездни войни", Франк Маршал и Хауърд Казаниян. Не помня на колко съм била, когато съм гледала филма, знам само, че и днес го гледам със същото удоволствие и в напрегнато мълчание. Само за - сведение за три от четирите филма Инди сменя три жени, а в четвъртия "Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп" отново е с Мериън (изиграна от Карън Ален в първия филм). Може би любимият ми филм от поредицата е "Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход" където в ролята на бащата на Индиана влиза не кой да е, а самият Шон Конъри. В същия филм се разбира и защо Инди има страх от змии, как се е научил да борави с камшик и историята на всеизвестната му шапка - и трите неща са емблематични да героя. Освен четирите пълнометражни филма има и сериал посветен а Инди. Носят се слухове за пети филм, което ме изпълва едновременно със съмнения и радост. Съмненията са от типа дали е редно да се продължава нещо, което има своя история или просто заради парите "Дисни", понеже Инди има доста фенове, са решили да доизцедят поредицата. Като се вземе предвид и възрастта на Форд, защото, хайде, никой не е безсмъртен, макар филмите за Инди безброй пъти да са доказвали, че падането от самолет или танк върху ръба на скала не е смъртоносно, се чудя и Инди ли ще убият като Соло?! Защото така няма да си спечелят фенове. Радостта е ясна. Все пак съм израснала с този филм, за Бога! Capishe?!
№3. Властелинът на пръстените и Хари Потър - ЕПИЧНИ. И пак са два едновременно. Няма как иначе, поне за мен те заемат третото място. Може би ако се бяха пръкнали преди предните два местата щяха да са обърнати, обаче нееее. Та искам да отбележа, че съм чела и книгите ииии обожавам авторите. Толкин е майстор на епичното фентъзи и има просто покъртително дълги описания на...ливади, гледки, гори, планини и доста безсмислени на моменти неща и това за малко не ме отказа от любимата ми тухла, но пък бойните му сцени просто разбиват, колкото до Роулинг....уникална като цяло, като изключим бойните ѝ сцени. Сериозно на тази жена всичко друго ѝ се получава ОСВЕН тях. Как го прави?! КАК?! Иначе за мен те двамата заедно с Джордж Лукас са едни от хората, които държат челни позиции в класацията ми за хора с развинтено въображение. Колко могат да измислят елфически езици с диалекти, а колко ще успеят да сътворят магическия свят успоредно с Лондон и да го укрият?! Колкото до филмите (тази толкова невзрачна тема) за мен те са покъртителни. Обожавам ги от началото до края, от първия филм до последния. "Задругата на пръстена" те хваща и просто те кара да го гледаш, а гледките от Нова Зеландия ти спират дъха. Виго Мортенсен (Арагорн), Иън Маккелър (Гандалф), Орландо Блум (Леголас), Илайджа Ууд (Фродо), Шон Астин (Сам), Доминик Монахан (Мери), Били Бойд (Пипин) и Шон Бийн (по-известен като човека спойлер - Боромир) дават допълнителен заряд на филма. Уникален актьорски състав, който те кара да не отлепяш очи от екрана. Всеки от тях си има кусури, своите върхове и спадове, смешни и тъжни моменти и в трите филма. Трилогията е набъкана със страхотни актьори, които правят незабравими роли и те карат да осъзнаеш, че има филми по книги, които може би успяват да вървят едно към едно с книгата. Винаги съм изпитвала любов към филма, няма как иначе - винаги съм обичала и фетъзито. Обожавам всеки един от актьорите, което може да звучи доста пресилено.
"Хари Потър" - филм един път. Честно не мисля, че е имало филм, на който съм се смяла и плакала повече. Хари и Рон извършват покъртителни глупости и ако Хармаяни не е там, за да ги спаси сигурно щяха да са мъртви още в първия филм. Практически съм израснала с този филм, както и много мой връстници. Казвам много, защото последните пет години откарах с хора, които не бяха гледали нито "Хари Потър, нито "Властелинът", а за "Инди" и "Междузвездни войни" да не говорим. Не смятам за нужно да пиша имената на актьорите, защото кой, за Бога, не ги знае и ако е така....КЪДЕ СИ ЖИВЯЛ, БЕ ЧОВЕК?! Всъщност тримата главни актьори буквално пораснаха пред очите на милиони хора и трябва да им се признае заслугата поне за това, че създадоха впечатлението на много тийнейджъри за истинско приятелство.
Това не са единствените филми, с които съм израснала, но пък са тези, които знам на изуст и за запечатани на опакото на клепачите ми. Всеки филм съм го гледала най-малко 10 пъти и (с немалка доза гордост -шантав смях-) мога да кажа, че знам репликите наизуст и мога да ги цитирам почти дословно.
Са ме карали да се смея със сълзи...
Само да отбележа - филмите тук също влизат и във филмите, с които съм израснала, но не съм ги писала горе, защото тогава за тази "категория" май, май...нищо нямаше да остане.
№1. Сам вкъщи - не, не мисля, че има човек, който може с ръка на сърцето да каже, че е гледал филма и не се е смял. Нито пък има човек, който да не е гледал филма....или само аз мисля така?! Маколи Кълкин (Кевин) в моите представи винаги ще си остане сладкото, русо хлапе, което всяка Коледа бива забравено или загубено някъде. Не, не и пак не - НЕ приемам това, в което се е превърнал и както казва една моя съученичка "това е илюзия на съдбата". Не го приемам както не приемам и факта, че Киану Рийвс е гей, макар това да е световно известен факт. Та да се върнем на филма. Как, за Бога, забравяш детето си?! И то точно на Коледа! Да факт е, че не малко деца си представят как ще останат сами и бла-бла-бла-дрън-дрън-дрън. Само за сведение - без родители и семейство на Коледа не е забавно! Джо Пеши и Даниел Стърн влизат в ролята на двамата крадци, които от време на време ми изглеждат като от филма "От глупав по-глупав". Сериозно, кой идиот, ще си помисли, че детето ще се провеси през шахтата на асансьора и ще си виси най-спокойно?! Аз поне бих се скатала някъде... Самият филм е изпълнен с уникални случки, като малкият Кевин, който сам пазарува и най-спокойно излъгва касиерката, че видиш ли родителите му са в колата, но са го пуснали сам в магазина или сцената с одеколона, която ме е карала да падам на пода от смях. В крайна сметка освен всичко друго филма ти показва и че колкото и да "мразиш" семейството си, колкото и да искаш да изчезнат и да не се върнат, рано или късно осъзнаваш, че не можеш да живееш без тях и че ги обичаш неимоверно много.
№2. Карибски пирати - НЯМА такъв филм. Няма друг актьор, който би могъл да изиграе КАПИТАН Джак Спароу по-добре от Джони Деп. Обожавам Джони Деп не само в тази му роля, но Господи, нима има човек, дете или възрастен, който да не обича лудият, забавен, дяволит капитан?! Хайде, признайте си...не само го обичате....ОБОЖАВАТЕ ГО! Орландо Блум (друг от любимите ми актьори), който играе Уил Търнър е другият актьор заради който обичам този филм и всичките му части. Няма как да не съчувстваш на наивния в началото Уил, който е влюбен в Елизабет (Кийра Найтли).Убийте ме, но за мен има три актриси, които мога да объркам винаги - Кийра, Натали Портман и Уинона Райдър. Просто не мога да ги оправя. Не знам как и не знам защо. Може би нещото, с което всички свързват този филм е Черната перла. Този кораб създава повече проблеми отколкото гадната маймунка на Барбоса. През 2017 предстои още един филм от поредицата, което е причина да чакам проклетата година с огромно нетърпение!

№3.Маската на Зоро - всъщност този филм го гледах за пръв път след като ми бяха разказали легендата за Зоро. Смяла съм се със сълзи. Търкаляла съм се по пода от смях. Задавяла съм се от смях на този филм. Антонио Бандерас пресъздава образа на Зоро по начин, който няма как да те остави безразличен. Арогантен, нахакан, нахален до нагъл и в същото време нескопосан (що се отнася до Торнадо - коня му, на моменти), симпатичен....общо взето уникален. Катрин Зита-Джоунс - майната му, има ли момче, което да не е имало мокри сънища с нея след сцената в конюшнята?! Да? Безсрамни лъжци! Без майтап тая жена е уникална актриса. Обожавам я. Сър Антъни Хопкинс (дон Диего де ла Вега), който играе бащата  на героинята на Зита-Джоунс... как да не ти се прииска поне веднъж да ти е дядо или баща. Или поне добър приятел на дядо ти, който те обича. Сериозно страхотен е. Ако трябва да посоча любима сцена от този филм....бая ще се затрудня. Може би първенството държи тангото между Алехандро (Бандерас) и Елена (Зита-Джоунс), което ти спира дъха, после може би, не, със сигурност се нарежда сцената с краденето на Торнадо - няма такъв смях. Само един Бог знае колко бях разочарована, когато разбрах, че Антонио Бандерас и Катрин Зита-Джоунс не са заедно. За тяхно сведение....разбиха надеждите на едно малко дете...
Такаааа, явно всичките ми любими и не чак толкова любими не могат да се съберат в една статия. Което май не е чак толкова неочаквано. Имам подозрение, че следващите ще са филмите, които са направени по любимите ми книги и още някакви. Нямам идея как ще ги събера. Хахахаха.

Hit the road now!

Elvira