Книгите са хиляди и всяка притежава свой живот, свой свят. Въпросът е как ще ги погледнем. Има книги и книги. Наш избор е кои ще четем. Дали ще са научни, любовни романи, научна-фантастика, фентъзи, стихосбирки или нещо друго това зависи само от вкуса ни. Книгите са начина на авторите им да се изразят. За читателите книгите са начинът да покажат какви са всъщност. За мен книгите са моят начин да покажа какво харесвам и обичам без да натрапвам това на другите. Книгите, които чета са моя начин да се "измъкна" от това време и пространство и да отлетя някъде далеч оттук. Те са моят начин да бъда на някое далечно място: под разцъфващи вишневи дръвчета в Япония, рамо до рамо с древен герой в битка, смееща се на шегите на някой, за който съм си наумила, че е мой брат, а всъщност да съм вкъщи в дъждовен ден или зад стените на училището в някое междучасие.
Омръзнало ми е някой да ме смята за странна, само защото чета или да ме съди, защото не чета неговите книги. Книгите са нещото, без което не мога. Мога да издържа без компютър, facebook, но без книга не се получава. Така е и с всеки, който чете. Четящият човек знае, че всяка книга отваря нова врата, нов прозорец към свят вътре в нашия, че всяка библиотека, независимо дали е малка или голяма, е цяла една вселена вътре в нашия свят и е пълна със своите истории, спадове и висини, омраза и любов, усмивки и тъга. Има книги от 600 страници, които са просто безсмислено хабене на хартия, но има книги само от стотина страници, които те грабват и дори когато ги свършиш ги препрочиташ отново и отново, и отново, и отново... И с всяко едно отново откривате нещо ново, нещо, което сте пропуснали.
В интерес на истината няма никакво значение книги от какъв жанр четеш, има значение само, че четеш, че си намерил нещо вълшебно, което те отнася далеч, далеч, далеч.
А книгите? Книгите са това, за което някой нямат време, други нямат търпение (защото както знаем във филма действието се развива по-бързо отколкото в книгите), а терти имат липса на въображение. С книгите не е нужно да излизаш от стаята си, за да обиколиш света, трябва само да ги отвориш, те няма да ти обърнат гръб, защото не си имал време за тях и никога няма да те оставят сам, когато имаш нужда от утеха, а не искаш да виждаш никого. Те са като най-добри приятели, които са винаги до теб дори и да не ги виждаш, а когато ти потрябват трябва само да протегнеш ръка и да ги вземеш от рафта. Те са тези, които ни разведряват, дават ни право да имаме смели мечти, да развиваме въображението си, да разберем традициите на други народи, а в замяна искат само да не са скъсани, забравени, захвърлени в някой ъгъл, където да не виждат човешка ръка, която да ги отваря.
В крайна сметка въпроса на елементарна магия е само един: да се научим, че книгите са това, което понякога дори и човекът не може да ни даде, че са тихата упора и меката утеха, че с тях можем да заспим и да се събудим, но никога да скучаем, че с тях леглото е по-топло, а възглавницата по-мека, че дори и да се чувстваш като най-самотният човек на света винаги ще имаш упората на книгата, коята ти дава сила да продължиш. И най-вече, че във всяка книга има скрити мъдрост и знание, и че само трябва да ги открием!
Hit the road now!
Elvira
Няма коментари:
Публикуване на коментар