Всичко започна едно лято на село. Беше ми скучно, беше по обяд -ако си в Тракия по това време можеш да умреш от топлинен удар само ако излезеш от къщата, а именно там бях аз, та затова бях вкъщи, имах една камара книги за четене за пети клас, които с триста зора бях прочела и си търсех нещо интересно. Влязох в една от стаите на село - там беше и все още се намира така наречената "библиотека" - етажерка с четири рафта всеки дълъг около метър и наблъскан с книги: дядовите-ветеринарни, мамините и вуйчови - приключенски(всъщност и те бяха дядови, понеже той ги купувал, прочитал и после връчвал на мама и вуйчо), бабините - педагогически(нали е била детска учителка -.-) - която ухае на онзи позабравен аромат на стари книги, на прах, ръчнотъкани покривки на мебелите и старо дърво от прозорците. Насочих се към книгите и запрокарвах пръст по гръбчетата им, а те бяха всякакви: черни с позлатени буквички, зелени с прости черни букви, на някой дори не с личаха цветовете и заглавията, та затова и ги пропусках,една обаче беше със страниците напред - намираше се някъде между "Оцеола" и "Синовете на великата мечка-III том"(книга, която тогава ми се стори твърде дебела). Та извадих аз книгата със страниците навън и се загледах в заглавието Карл Май - "Съкровището в Сребърното езеро". За едно дете на десет една книга е интересна само ако има съкровище в нея, а и предположих, че има индианци - бях слушала мамините истории за книгите, които четяли едно време и ми беше станало любопитно - пък и тази изглеждаше достатъчно стара, тоест вероятно тази книга я бяха чели първо дядо, после вуйчо, а накрая мама, вероятно след нея и братовчедите ми. Грабнах я и се тупнах на дивана с глава висяща надолу и крака качени върху облегалката, и отворих първата страница. Никога няма да забравя тази първа страница с обикновените си букви и изтънели с годините листове. Първата глава се казваше "Черната пантера" - нищо особено не ми се видя, но после...О, после от книгата наискачаха трапери, ловци, индианци - Винету и Олд Шетър- и Файерханд, червенокосия бандит Бринкли, каубой и ранчота и книгата ме увлече. Докато се усетя батко беше дошъл да ми каже, че баба ни пуска навън - тогава (както и сега от време на време) времето не се измерваше в часове, а в това кога се връщаха братовчедите ми и кога баба ни даваше да излезем, защото вече е по-хладно. Оставих книгата и хукнах навън след него да играем на "Дама". О, да, чудно време беше, още нямаше "Булсатком" или "Близу", бяхме на една кабелна, а когато тя не беше наред, оставахме на една антена и някой трябваше да ходи през две минути на терасата, че да оправи сигнала, демек да намести антената, а това можеше да продължи с часове, та затова не се застоявахме вкъщи, а карахме колела, играехме на "жмишка" - криеница, дама и се гонехме по прашните улици, а после се връщахме вкъщи прашни, мръсни и задължително!!! с някоя и друга драскотина или рана. Забравих книгата, докато не дойде деня, в който нашите дойдоха да ни вземат. Тогава "тайно", "без никой да разбере" прибрах книгата в сака си и се направих на ни лук яла, ни лук мирисала. Не се досещах, че баба ще разбере, че книгата я няма просто защото всеки ден чисти стаята.
Тази книга отвори за мен прозорци и врати към един свят на каубой, индианци, трапери и разбойници. Хвана ме за ръката и ме заведе в този Див, див Запад, където научих що е то буйната река Арканзас, какво е да се возиш в разнебитен сал и да сечеш сезонно дървета в гората, какво е да защитаваш и управляваш ранчо, какво е да яздиш кон(като се замисля, може би оттогава е любовта ми към конете, а може би и от по-рано, от мамините, татковите и дядови разкази за книги с индианци, книги - толкова много, че все не сварвам да ги прочета всичките). Оттогава се зароди у мен любовта към Дивия Запад, към уестърните, индианците, траперите и каубойте. Тази книга пося любовта ми и към каубойските филми - нещо, което споделям с родителите си с огромно удоволствие.
Въпросът на елементарна магия в този случай е как само една книга ме научи да обичам всички книги, как обичам еднакво силно два напълно различни жанра - фентъзи и уестърн, как ме научи да ги ценя.... И как продължавам да търся и да намирам отговори в тази книга и още една-две (но за тях друг път), когато съм закъсала и имам нужда от помощ и утеха.
Hit the road now!
Elvira
