Преди някой да ми е заявил, че децата в днешно време не четат...мисля, че мога да го поопровергая. Четат, просто не четат това, което родителите и учителите им биха искали те да четат. Защото ако трябва да сме честни: нито едно дете, тийнейджър или зрелостник не става с мисълта какво удоволствие ще му достави да си прочете задължителната учебна литература. В самия израз има отблъскваща думичка: задължителна. Тя ти навява неприятни мисли за нещо, което трябва да направиш, нещо, което няма да ти е приятно, нещо, което те принуждават да направиш. А и когато на нощното ти шкафче стоят книги на Касандра Клеър, Сюзан Колинс, Тери Пратчет, Толкин, Пиърс Браун и до тях са полегнали вечните български класици Димов, Талев, Йовков, Вазов, Ботев...към кои ще протегнеш ръка? Ако ще се правим на фалшиви патриоти да, знам отговора: "Как, естествено, че вторите!". Мога да ви се изсмея. Самата аз обичам българските автори. Обичам Йовков и Елин Пелин, Вазов и Ботев, Талев ме увлича и да, чета ги с удоволствие. Но пък това лято, след като ги бях дъвкала две години усилено и още десет преди това не-чак-толкова-усилено, ги гледах накриво, дори защото ми бяха на рафта, а и си четях Марио Пузо, така че те бяха на заден план. Ставала съм свидетел на това как родители натрапват на децата си книги, които те обичат. И после се чудят защо детето им не чете?! Сериозно? Ами представете си, детето ви не харесва същият жанр или пък му е непонятно значението на думата ТКЗС или нещо, което е дори с по-остаряло значение.
Друг е въпросът, че в момента четенето е на мода. Четеш ли книга си "cool". Еми, когато аз започнах да чета ми се подиграваха, че го правя. Звучи нереално? Запознайте се с времето преди пет-шест години. За мен четенето не е излизало от мода. Книгите, печатното слово, аромата на страниците, шумът им... всичко това е ценно. Четенето изобщо някога излизало ли е и ще излезе ли от мода? Не, вижда ми се малко невъзможно, имайки предвид, че дори за да водиш нормален разговор с друго човешко същество, трябва да си прочел новините.
Сега ще напиша една дума, един глагол, който всички спрягаме откакто сме били първи клас. Чета. Четеш. Чете. Четем. Четете. Четат. Научаваш думата още като малък, когато мама ти чете приказки. Чуваш я назидателно: "Чети, заради това...", "Чети, защото ще ти трябва...", "Чети!", "Чети...", "Чети...". Разбираш я едва когато прочетеш книга с удоволствие за първи път. Смееш се на неща, които четеш във Facebook, говориш за новини, за които четеш в Интернет. Четенето като глагол и като дейност няма да умре, защото без него не можем.
Искам да уточня нещо, което ще се види невероятно. Когато бях малка НЕ обичах да чета. Да, действително имаше период, когато не исках да чета, но не обичах да чета литературата давана от училише. Знаете "Мери Попинз", нали? Естествено, всеки я знае. Книгата се изучава (по мои спомени) в IV клас. Взех я от библиотеката и три седмици я гледах сърдито, защото трябваше да я чета. Сега е една от любимите ми книги. Но аз съм инат. Можете ли да си представите колко време му трябва на едно инатливо хлапе да си признае, че книгата му харесва? Мнооооого. Да те карат да четеш е скучно. Да четеш защото искаш....аааа, виж това вече е друго. То е магия!
Така че нека погледнем нещата така - ние от моето поколение, които бяхме подложени на мъчението да слушаме как не се отлепяме от компютрите, децата, които тепърва растат, малките, на които им се четат приказки. Обичаме да четем. Прост факт. Обичаме да ни четат. Защото е хубаво. Да, не всеки обича да чете. Просто не е за всеки. НО има още хора, които са млади и не четат, защото така са "cool" - четат защото има харесва, още ценим и обичаме печатното слово. И не само заради баналните думи - четенето е магия, четенето е прозорец към други вселени, въпреки че то е и това, не само защото народ без история няма бъдеще. Четем, защото сме намерили в книгите опора в трудни моменти, четем, защото написаното ни размива, четем, защото четенето ни различа. Четем ,защото в четенето има нещо романтично и леко отживяло, особено в хартиената книга, защото четенето в дъждовен ден с чаша чай в ръка е успокояващо и красиво. И всичко това е което го прави толкова магическо!
Да те принудят да четеш е светотатство, хубаво би било да е и незаконно. Като купуването и продаването на гласове и всички тези неща, които по принцип са забранени. Знаете ли на колко деца им се е убило така желанието да четат? Няма статистика. И вярвайте ми, не искаме да има, защото ще се ужасим.
Hit the road now!
Elvira
