Да се разберем, семейството ми е голямо. Когато се съберем никога не можеш да останеш сам със себе си или с мислите си, защото...ами, защото винаги има някого около теб. На моменти е притеснително. Да речем, никога не можеш да проведеш разговор без някой да те чуе. Дори да идеш в другата стая, дори и тя да ти изглежда празна, никога не можеш да си сигурен. Защото не знаеш кой може да се е скатал под леглото или зад вратата, или в гардероба. Ако щеш и в мазето иди - положението е същото, защото там можехме да се скатаем в банята или върху някой рафт. Когато бяхме малки винаги имаше възможност да се набуташ някъде. Когато обаче си малък, с размерите на стафида, както се шегувахме, пространството не е проблем, защото всичко ти изглежда с огромни размери. Общо взето, когато погледа ти едва стига до ръба на масата или седалката на стола нищо не е в нормални мащаби. Защото си дребен. И тогава идва моментът, когато порастваш и осъзнаваш, че къщата на село хич не е чак толкова голяма, нито тя, нито мебелите в нея. Леглото от персон и половина, на което преди си се събирал с още някой легнал по гръб...рязко отеснява, в полезрението на кутретата на краката ти, които преди са били прекалено мънички, попадат всички ръбове на маси, столове, врати, дивана вече не побира теб и четиримата ти братовчеди, стаята се запълва от порасналите ви тела, а къщата изобщо не е с размерите на замък. Е, не е и с размер на кучешка колибка, но все пак..Това е практическата страна на нещата. Боже, това е само малък проблем при наличието на семейство като моето. Да нямаш пространство да дишаш, какъв маловажен проблем.
Но има и емоционална страна. Тази, в която ти съкращават нервите, ядосват те, искаш да скочиш от терасата, плаче ти се - от мъка и от щастие. Да имаш голямо семейство винаги си има плюсове и минуси. Да речем, никога не можеш да си срежеш вените, понеже някой ще те прекъсне. Това е плюс. Когато ти се плаче никога няма да те оставят да плачеш сам.
Съвет: ако имате голямо семейство и шанса да си изплачете очите пред някой друг, а не пред вашите, направете го.Напълно съм сериозна, ако имате голям братовчед, който няма да тръгне с банда гангстери и с "Калашников" под ръка да търси причината за сълзите ви, идете при него. Те служат за страхотни отдушници, а тениските им (моля ви, тениските, не, в никакъв случай, не официалните ризи) служат за страхотни носни кърпички. Другото? Винаги могат да те развеселят. Няма как да стоиш дълго тъжен. Винаги ще се появи някой, който да се направи на клоун или да разкаже смешна случка. Естествено винаги можеш да разчиташ, че могат да ти скъсат нервите. Има дни, в които си мислиш, че никой от тях не те разбира, че всички те мразят, че цялото това сборище от хора, което ти е семейство, е против теб. Има дни, когато си изкарваш на най-близките си хора за всичко, което ти се е случило през деня. Което е нередно и тъпо, нечестно и безсмислено,
защото същите тези хора са ти бърсали сълзите, когато си бил най-зле. И ти им дължиш малко уважение. И обич - второто още повече от първото.
Добре, дотук покрих сълзите. Ами смехът? Той е постоянно съпътстващ фактор. Защото, когато се съберете, винаги ще се случи нещо нелепо. Винаги. Или някой ще се сети история, която преди не е разказвал. Голямото семейство е странна и страшна работа. Най-доброто определение за голямо семейство е италианско семейство. Гледали ли сте някога "Кръстникът"? Ако не, с две ръце ви препоръчвам да го изгледате. Та, ако махнете всички убийства и кървища и оставите само семейната част, получавате едно голямо семейство. Моето семейство. Вашето семейство.
Всъщност, няма значение дали семейството ви може да засели цяла една страна или може да се побере в една стая, защото то си е ваше. И винаги ще ви пази гърба.Дори, когато това ви изглежда нереално. Никога не знаете в какво чудовище се превръща баба ви, майка ви и всички жени от семейството, когато някой от село или от съседките каже нещо за вас. За баба ви това си е кръвна обида. От най-лютите. И не искате да знаете каква мафия всъщност са всички същества от мъжки пол от семейството ви, особено ако сте малкото, мило момиченце което обичат и ви нарани момче. Чудите се как не сте забелязали? Лесно. Две думи. Домашна мафия. Вярвайте ми, баба ви може да всява страх. Пред вас е милата, добра,страхотна, прекрасна жена, която ви угоява и ви обгрижва. Обърнете ли се, само някой да ви закачи вас или братовчедите ви...мъртъв е. Преди дори да си е отворил устата да се защити.
Но освен семейството, което е свързано чрез кръвта има още едно друго. Важен фактор при него са думите от Supernatural: "Семейството не свършва с кръвта". Поне са мен е така.Това е онова, другото семейство, което сам си избираш. Това са приятелите ти и хората, които познаваш от малък и са ти помогнали по някакъв начин да станеш това, което си. Те също са били там до теб, те също не са губили вяра в силите ти, пак те не са се отказали от теб и не са ти обърнали гръб, когато си правил най-големите простотии в живота си. Дори са били с теб по време на тези простотии. И те също като другото ти семейство са треперели над теб, макар че често не си го осъзнавал. И въпреки че на тях не си благодарил след това, както си благодарил на роднините си, те не са ти обърнали гръб. Понякога ги нараняваш и тях, не се сещаш да им благодариш и техните заслуги приписваш като свой. Проблемът е, че ако кръвните ти роднини не могат да се откажат от теб, то това семейство може. Защото и те имат търпение. И то се изчерпва, дори и да не го вярваш. И ако не внимаваш...оставаш сам.
В последна сметка семейството е нещо странно, но то винаги е до вас. За да ви скастри, за да ви поощри, за да ви защити, за да ви прегърне. Те са там, когато се чувстваш сякаш късмета ти е свършил, черните котки ти правят път, защото се страхуват от лошия ти късмет и всеки се опитва да те спъне. Те са там, когато си литнал висооооко в облаците и имаш нужда от екстремно спускане без обезопасително въже, за да се натъртиш хубаво и да се осъзнаеш. Те са там и ти не можеш дълго да им се сърдиш. И ги обичаш, дори когато не са за обичане. Аз ли не знам.
Hit the road now!
Elvira
