Книги, кучета и Свети -или това което обичам-

Още от малка съм отраснала сред купища книги и едно куче порода немска овчарка. Научих се да ги обичам не защото трябва, а защото ми носят наслада. Книги обожавам, защото могат да ме пренесат през девет планини в десета без дори да мръдна от леглото. Кучета пък, защото просто са ми показали, че за разлика от хората няма да те зарежат когато стане напечено (също и защото можеш да ги гушкаш, и мачкаш...отнесох се). Истината е, че малко или много си падам по това да бъда сама. Да няма никой вкъщи или в стаята, да бъде тихо с изключение на тихото шумене на телевизора или музиката, да съм сама и около мен да няма никой. Всъщност си падам по това да съм сама и заради друго: страстта ми да надуя музиката до дупка, а в случая с музиката, която аз слушам (рок, метъл, тук-таме рап) това е малко кофти (съседи мой, искрено се извинявам за целия шум - това е малко безсмислено тъй като те въобще не знаят, че пиша това...явно ще се наложи да им се извиня лично. ех, зла, зла съдба- ) Което е странно имайки предвид, че цялото ми семейство е общително, но хей! все някой трябва да е различният в семейството, нали? Е, тази роля се пада на мен и аз смятам да я изиграя както трябва, защото не съм фен на провалите. На какво съм фен ли? На фентъзито, уестърна, книгите като цяло, кучетата и... момичето, което ме търпи вече сумати и време. Дами и господа нека на почетната стълбичка застане...Свети! Свети или просто моят парабатай, близначка ( макар че нито сме от една майка, нито сме родени на една дата - това беше наше предположение преди години. За сведение бяхме на 12.), трезвата ми мисъл (да идваш по-често), самообладанието ми (моето има навика да драсва нанякъде в напечени ситуации, та съм си я наела като резервно), инстинкта ми за самосъхранение (бих казала, че имам страст да скачам от влакове...които са в движение) и моята приятелка, а пропуснах, че си менкаме ролите на падуан и учител (Пу, Йода си е за мен, Анакин(Дарт Вейдър -тоз' пък кой ли го иска?!?-) си го делим, R2D2, също и Хан Соло, Люк ако искаш го вземи). Та тя е може би най-търпеливото същество на Земята, защото кой би бил способен да издържи...ами едно русо, почти вечно дрънкащо, натоварващо се (по собствено желание! -не съм ли луда?!?-) с чужди проблеми, ВЪПРЕКИ че си има и свой, много заблудено, пълен кърък момиче? Е, отговора е (мисля, че всички стрелки, които са ярки и неонови светят към нея, но все пак...) Свети. Тя не просто е до мен вече 6-7 години... тя е с мен, не се опитва да ме промени (макар че, Бог ми е свидетел, аз съм много криво и чепато+че съм овен), изслушва ме и гледа с мен шантави филми, кара с мен кънки и колело, изслушва с търпение шумния ми смях, бързото говорене, шантавите ми приказки, проблемите, които дори не са мой.... Със Свети ме свързват повече неща, отколкото някога съм си представяла, а тя е просто тя. С чувството си за хумор, с погледа -Ти сериозно ли?!?-, с търпението си когато пея, с вечната усмивка. Както се казва в една книга: ти си моето огледало, само в теб намирам благословия, защото само ти си способна да погледнеш отвъд цялата ми щуротия и броня, в теб намирам отражението, което харесвам, но не мога да покажа пред всички, само ти ме виждаш такава каквато съм: човек с триста лица, способни да се сменят в рамките на три секунди. Така че Свети, ако не си разбрала досега от всичко това....е, то е посветено на ТЕБ! На теб, заради която бих минала през Тартара и бих изкачила Кадер Идрис, на теб, която с вечната си усмивка ми подаваш ръка, за да се измъкна  от най-калния гьол, на теб, защото съм сигурна, че дори да затъна до гуша заради някой от другите си приятели, ти ще ме гледаш отгоре с усмивка, готова да ми подадеш ръка и да ме измъкнеш, на теб, която винаги вярваш в мен, дори когато другите не, на теб, която си с мен от самото начало и на теб, за която вярвам (и се надявам), че ще останеш с мен до самия край! May the Force be with you, my dear erudite!

Hit the road now!

Elvira