За усмивката

Колко често се усмихвате просто така? На някое малко дете, от внезапно изсипал се пролетно-летен дъжд, на хубав спомен? Не много често, нали? Ако отговорите "да" ще излъжете...не, не мен, не някой друг, а себе си. Защо? Защото в забързаното си ежедневие забравяме да се усмихваме, а както се пее в една българска песен:
                                         " Усмивката - със свойта нишка лека
                                                  човека тя привързва,
                                              човека тя привързва към човека."
Усмивката е начин да кажем, че се радваме за нещо, че сме щастливи от нещо и и
че сме успели да постигнем нещо. Иначе казано, на прост език, изразява щастие. Често пъти, обаче пропускаме малките чудеса и щастия в ежедневието си, не се  усмихваме и казваме, че сме нещастни. Има хора, обаче, които успяват да уловят точния момент за някоя усмивка и, макар че през повечето време изглеждат много сериозни, вглъбени в себе си и нещастни, те биват озарени от една вътрешна усмивка, която само хора като тях могат да видят. Често пъти чувам свой приятели да казват, че аз съм нещастна или че ученика на съседния чин е нещастен. Никой от тях обаче не вижда по-далече от носа си, защото всички пропускат един важен факт. Аз НЕ съм нещастна, нито пък човека на съседния чин е нещастен. Ние се усмихваме вътрешно. Малко хора могат да забележат тази усмивка. И в повечето случай те са вашите наистина добри приятели. Но да се върнем на усмивката. Усмивката може да бъде в толкова много варианти. Може да бъде весела, щастлива, истинска, фалшива, тъжна, влюбена, скрита...спонтанна. Тази последната все по-често я забравяме. Всекидневно около нас има малки прояви на елементарна магия, възможност да се усмихнем спонтанно. Но повечето хора са толкова вглъбени в себе си, че пропускат всеки хубав миг около себе си и се чувстват нещастни. Имам една приятелка, която е точно такава. Тя може да се радва на малките неща, но НЕ иска да им обръща внимание. Не може да се усмихне на пролетта, на някое малко дете, което играе в снега, на моментите със спонтанни избухвания в смях...за нея, за да се усмихнеш трябва да си влюбен, трябва да има повод за усмивка, за радост. Но имам и приятелка, която е едновременно усмихната и вътрешно, и външно. Тя е човека, способен да те измъкне от най-тъжното състояние, от най-тежката депресия само с усмивка и въпроса "Ъъъъ ако искаш да си тръгна, така да те оставя да си тъжиш, пък ще намеря някой по-нещастен, да го развеселя? Бъди сигурна, че има и по-нещастни от теб!". И ти щеш, не щеш след минути се превиваш от смях на пода, просто защото последвалата лекция е прекалено смешна, за да можеш да останеш сериозен. Всъщност  това момиче е най-добрата ми приятелка. Тя е от този тип хора, с които не можеш да се скараш изключително сериозно, защото не можеш да спреш да се смееш. Но все пак се получават хубави спорове, а ако я ядосаш не искаш да си наблизо, защото чувството ѝ за хумор се обръща на невероятно остър сарказъм! Хората, които могат да изкарат вътрешната усмивка на човек са малко, но пред истински приятели тази вътрешна усмивка не слиза от лицето. Спонтанната усмивка е нещо друго. Тя е продиктувана от вътрешен инстинкт да се радваш на всичко спонтанно. 
Въпроса на елементарна магия в този случай е да видиш по-далеч от носа си, да се усмихнеш на спонтанните неща и да не забравяш, че усмивката е най-древния начин за извинение и създаване на приятелства.

Hit the road now!

Elvira 

Какво да НЕ правите, когато имате проблем с лаптопа

И така точно тази тема е напълно различна от останалите, но пък си е напълно в реда на нещата да е тук, понеже си е един въпрос на "елементарна" магия. Шантаво или не, както винаги на мен ще се случат най-малоумните неща. Защо? Защото каръщината върви в комплект (почти винаги) с българщината и нашето всеобщо желание да побългаряваме...всичко!
И така беше един прекрасен слънчев ден... Глупости! Че беше лято - беше, че бях във ваканция- бях, че беше горещо - е факт, но чак пък прекрасен не беше, понеже цяла София беше потънала в газовете от колите, а  всеки втори българин, който се считаше за европеец и най-вече българин беше пропуснал това прекрасно нещо - сутрешната баня! Идеално! Началото на един прекрасен ден! И ако си мислите, че ви описвам 12:00 на обяд... жестоко се лъжете - беше 08:00 сутринта. И точно тогава открих, че лаптопа ми щрака. Ама  разбира се, то това е напълно нормално...нека си щрака. Е, да нормално е да щрака, ако цъкаш мишката, но никак не е нормално да щрака екрана, когато го отваряш. Поглеждам и какво да видя, ами че той е отворен наполовина, точно там при онази букса дето се зарежда... Хммм какво може да е станало и как съм го причинила? Започвам да си превъртам предния ден като на лента, за да видя дали пък не съм го ударила някъде....и тогава се сещам! Батко ми дойде вечерта и единствения възможен виновник е той. Оправихме го...що годе. Иначе казано....побългарихме го. И така кара...колко? Месец ли, два ли? И после пак започна да щрака....Точно тогава се беше развалил другия ни компютър и вкъщи имахме прогромист. Само да вметна, че те програмистите са си малко шантави, но този минаваше всякакви граници. И така той каза, че видиш ли можел да го оправи. Да, да ама не! Отвори го, изтърси му всички чаркове на масата и започна да ми обяснява: "Сега, това тук е хард-дискът, а пък това тук.....". Ама какво ме интересува мен това, бе ей човек? Компютърът ми лежи, така да се каже, изкормен на масата, а той ми бърбори неща,  които мога и в някоя енциклопедия да прочета. Как да е сглоби го и с какво му замести липсващото винтче, мислите? С болт, ама болт - къде къде по-голям отколкото трябва и с капачка от химикал.И след месец какво стана? Жакчето за зареждане влезе на около сантиметър навътре. Е, тогава вече го занесохме на какво? На ремонт, при човек, за който знаем, че може да ми ПОПРАВИ компютъра, БЕЗ да го развали...още повече.
И ако се питате какъв е извода? Е той не е един! Първо компютрите, лаптопите, телефоните и всички високотехнологични джаджи НЕ са въпрос на елементарна магия и второ: всички те зи високотехнологични джаджи НЕ бива да се побългаряват! А въпроса на "елементарна магия" беше, че след това побългаряване все още работеше...вярно 2 месеца, но работеше, а после го занесохме на ремонт.

Hit the road now!

Elvira