четвъртък, 5 декември 2013 г.

За приятелите

Някога питали ли са ви дали имате истински приятели? Дали можете да им вярвате? Ако не са, то аз ви питам. И вие вероятно ще ми отговорите "Да! Имам около петнадесет!". Тъъъъъъъът! Грешка! Започва да ми мига червената лампичка! И тук идва въпросът "Защо?". Е, ето го и отговорът.
Да започна от начало. Учителят ми по етика и право ни даде задачата да пишем съчинение на тема "Какво значи за мен приятелството?" и "Какво значи за ме любовта?". Любовта, честно казано ми е твърде обширна тема за разсъждения, то не че приятелството не е, но ми е някак по-познато... И така да захванем темата за приятелството съвсем от началото ѝ. Първото приятелство е било между човека и кучето. Но между човек и човек приятелството е някак по-силно, по-стойностно. Дали заради възможността за провеждане на нормален разговор (членоразделна реч, иначе казано...повечето тийнейджъри не я владеят вече...) или заради това, че просто сме хора...нямам представа. И така какво точно е приятелството? Приятелството това е да имаш друг човек, освен семейството си, на който да разчиташ в трудни моменти, човек, с който споделяш весели и тъжни спомени, човек, с който имаш шеги, които само вие си разбирате. А приятелят? Това е този, който е способен да стои и да те слуша как си изплакваш мъката на рамото му или пред бутилката с кола (или някакъв алкохол, ако предпочитате), този който ще е до вас, когато всички други ви изоставят, обаче се нарича истински/верен приятел. Трудно е, дори невъзможно да имаш петнадесет или повече верни приятели. Защо? Ами защото повечето хора са лицемери, които само се опитват да се домогнат до това, което имаме. Независимо дали това са знания или материални вещи те искат да ги имат. Всичките. До една. А по възможност и нас да притежават. И телом и духом. Истинските приятели са рядко срещана ценност, която се губи много лесно, а още по-трудно се печели. Те поначало не са много - трима-четирима, рядко надвишават бройката пет, но пък винаги са до вас. И все пак има и един вид истински приятели, които са до нас, дори когато ние си мислим, че сме ги изхвърлили завинаги от живота си. Те са тези, които се появяват неочаквано, като лятна буря, прегръщат ни и ни успокояват, преглъщат обидите, които сме им наговорили някога преди, прощават ни и с усмивка на лице ни казват, че всичко ще бъде наред. Друг вид истински приятели, са тези които са като въздуха. Ще попитате "Как така като въздуха?". Ами ето така. Те са тези, с които се чувстваме на мястото си, тези с които се чувстваме така сякаш сме у дома на Коледа с цялото семейство. Тези, на които звъниш без да се усетиш, защото просто имаш нужда да ги чуеш, да споделиш как е минал деня ти, независимо дали са на другия край на света, в съседния квартал или дори през булеварда.
И така стигам до два извода, които са отдавна открити и вече се приемат дори за баналности, а те са: "Без приятели човек е напълно сам" и " На човек му стигат и двама-трима приятели, но да са верни!". Чак сега ги възприемам такива каквито са, по простата причина, че до сега не ги осъзнавах...
Hit the road now!
Elvira