За една лъжа

Как бихте реагирали, ако някой ви каже, че трябва да излъжете най-добрите си приятели? Ами ако ви заяви, че ако не го направите ще ги изгубите завинаги?Бихте умрели от смях и бихте го сочили с пръст с викове: "Този е луд!". Ами  ако не е луд? Ако просто е решил да ви досажда, ей така защото е самотен? Не, не би било честно. Но както често се оказва живота  е нечестен учител - изпитва те преди да ти е преподал урока.
И така наскоро един приятелка бе  изправена пред тази дилема: да излъжа приятелите си или да ги загуби...
Защо пък пред тази дилема? Ами защото имаше приятел, заради когото ни излъга.О, да множествено число...Излъга ни, нас най-добрите си приятелки, при това без да ѝ мигне окото. По-късно се оказа, че всшност ни е излъгала, защото е искал  да заблуди себе си...е, доста
по-късно.
И така беше прекрасен летен ден (май беше 15.05, понеже още не беше започнала лятната ваканция) и ние, аз и съответния човек, чието име няма да споменавам, се разхождахме в парка и ядяхме сладолед "Raffy". Напълно нормален ден, след училище, горещо и тооолкова мързеливо, че чак те мързи да се довлечеш до вкъщи и да си напишеш почти несъществуващото домашно. Естествено всеки такъв напълно нормален ден си има и проблеми на дневен ред и естествено на дневен ред беше нейното гажде. Това гадже, което тя смятяше за напълно съвършено и това гадже, което ние бяхме...наричали с многобройни неприлични имена. За нея той беше света, колкото и да се караха, колкото и той да я нараняваше, тя винаги го защитаваше. За нас той беше Боклука, Оня, Онзи, който не бива да се споменава и куп други, беше момчето, което я нараняваше. И въпреки всичко тя не се отказваше от него. И така в нози слънчев ден тя ми каза, че се е срещнала с друго момче, че се е целувала с него и, че е забравила гаджето си. И аз буквално бях готова да танцувам хула там насред площадчето на парка. След няколко дни тя ни каза, че е прекъснала всяка връзка с другото момче и, че отново е с гаджето си. И ние си замълчахме.
Няколко месеца обаче, след поредния техен спор и след поредното наше утешаване тя ни каза, че дори онова момче не е успяло да я накара да забрави Оня. Призна ни, че ни е излъгала...и ние ѝ простихме. Веднага. Без да се замислим. Дори аз, човекът който не прощава лъжа. Защо ѝ простихме ли? Ами нали така правят приятелите.
И така, сега месеци по-късно те все още са заедно. И ако си мислите, че това е въпрос на елементарна магия, че това е очаквания happy end, жестоко се лъжете. Те продължава да се карат, ние продължаваме да я утешаваме и да си трошим нервите и главите с тях...А тя? Е, тя продължава все така тъпо и упорито да го обича...и съответно отказва да се раздели с него.
И ако се чудите къде все пак беше въпросът на елементарна магия, ако още не сте го видели, аз ще ви го покажа. Въпросът на елементарна магия е в това, че успяхме да ѝ простим. Виж това, че все още са заедно...е, това вече не е въпрос на чак толкова елементарна магия.

Hit the road now!

Elvira

Здравей, здравей ти, който си там. Чудиш се кой е лудия седнал зад екрана на компютъра, който е седнал да те занимава с глупости. Но да пристъпим към главната част. 
 Честно да ти кажа съм обградена от хора, приятели иначе казано, които имат проблеми. Решението на проблемите им в повечето случай е просто въпрос на елементарна магия.Всекидневно се сблъскваме с проблеми, които не знаем как да решим или просто не обръщаме внимание на малките чудеса. Има обаче хора, които вникват в малките чудеса и виждат този толкова важен, и трудно откриваем в забързаното ни всекидневие...въпрос на елементарна магия.
Та за това е и този блог. За да се забавлявам и да откривам отново и отново този въпрос на елементарна магия.   

 Hit the road now!

Elvira